151 години от обесването на Васил Левски

Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Апостолът на свободата е роден в Карлово през 1837 г. Истинското му име е Васил Иванов Кунчев. Левски има тежко детство, и в младините си се подготвя да стане свещеник (оттам идва и другото му прозвище – Дякона). През 1862 г., разбирайки за сформирането на българска легия на Раковски в Белград, той решава да хвърли расото и да се присъедини към силите на Раковски. След като взема участие в няколко чети, той емигрира в Румъния. Там, той стига до извода, че българите трябва да се вдигнат на организирана борба срещу Османската империя. През 1868 г., той се връща в България и започва работа по създаването на революционна мрежа на цялата територия на България. Основава множество революционни комитети и започва да подготвя народа за всеобщо въстание. Предател му попречва да постигне целта си. Той е заловен от турците в края на 1872 г. и, след като е изправен пред съд, е осъден на смърт и обесен на 6 февруари 1873 г., когато в сила е Юлианският календар или на 18 февруари по нов стил. Възпоменателните церемонии се организират ден по-късно - на 19 февруари.