145 години от обявяването на София за столица на България

София е един от най-древните градове в Европа. В VIII- VII век пр. н. е. е имало тракийско селище, което през V век пр. н. е. е влизало в пределите на Одринското царство. Населено било от тракийското племе "серди". След 29 година пр. н. е. селището е завладяно от Рим, а след 46 година от н. е. влиза в състава на римската провинция Тракия. Наречено е от римляните Сердика, т. е. "Град на сердите". По време на император Улпия Траян (98-117) Сердика е превърната в град с вътрешно автономно управление, с Градски съвет, Народно събрание и изборни магистрати, и е наречена в негова чест Улпия Сердика. От III век тя е главен град на провинция Вътрешна Дакия. Достига най-голям разцвет при император Константин Велики (306-337). През 809 година градът е превзет от хан Крум (803-814) и включен в българската държава, като получава славянското име Средец. По време на Първата българска държава София е важен стратегически и административен център. В последните десетилетия на XIV век Средец започва да се нарича София по името на черквата "Света София". В 1382 година, след упорита съпротива, София е превзета от турците и освободена е от руските войски на 4 януари 1878 година. На 3 април 1879 година депутатите в Учредителното събрание единодушно избират София за столица на българската държава. . Най-известните сгради в София, които оформят уникалния й вид са Народното събрание, Народният театър “Иван Вазов”, Академията на науките, Софийският университет “Св. Климент Охридски”, Народната библиотека, Централната минерална баня, храм-паметникът “Св. Александър Невски” и др.

Местоположение