Батошевски мъжки манастир Успение Богородично

Според известния Батошевски надпис (1246-1256 г.), намерен в манастира през 1836 г. и съхраняван в Националния археологически музей в София, обителта е основана и построена на брега на р. Росица, през ХІІІ в. по времето на цар Михаил ІІ Асен. Манастирът бавно се разрушава почти до основи след падането на България под османско иго. Възобновен е 1809 год. През 1835 г. сред останките се заселва монаха Исай, който моли турските власти за позволение да възстанови светата обител. Манастирската църква е построена за рекордно кратко време – 164 дни, със съдействието на родолюбиви граждани от Севлиево и под ръководството на майстор Константин от Пещера. Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790 - 1886 г.) представител на Тревненската живописна школа. През 1876 г. манастирът е опожарен и отново възстановен след Освобождението. През Възраждането в него е било създадено едно от първите светски (килийни) училища, в което са получили своето образование отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. Обявен е за паметник на културата.