Капитан Петко Войвода (6.ХII.1844–7.II. 1900)

Капитан Петко Войвода е легендарен българин, посветил живота и на борбата за независимостта на българските тракийски земи и за обединението им с България. Роден е в с. Доганхисар, тогавашна Западна Тракия. За живота на Капитан Петко Войвода научаваме не толкова от историците, колкото от романа за него, написан от Николай Хайтов. Петко Войвода е обичан не само от българите, но и от турците и гърците, защото защитавал правата на всички бедни, независимо от тяхната националност. Той не се ограничава единствено в границите на България, готов е да се бори за всеки народ в Европа, страдащ несправедливо. Част от тези негови усилия е невероятното приятелство между него и Гарибалди. Двамата мъже се срещат лично през 1866 г. Гарибалди помага на младия българин да сформира отряд от 220 доброволци, основно италианци, които по-късно се присъединяват към въстаналите революционери и заминават за о-в Крит, за да се бият срещу турците за освобождението на критския народ. Последните години от живота си, Капитан Петко Войвода прекарва във Варна. Заради русофилските му убеждения и противопоставянето на политиката на Фердинанд I и Стефан Стамболов, е арестуван и интерниран многократно. Това влошава здравословното му състояние и ускорява смъртта му на 7 февруари 1900 г.