Пловдив

Разположен върху характерните хълмове, Пловдив съчетава различни културни пластове от времето на античността през Средновековието и Възраждането до модерните времена.  Археологически находки от критско-микенската епоха показват, че градът е съвременник на Троя. Траките се укрепяват по Трихълмието, днес културно-историческия комплекс Стария град. През 342 г. пр. н.е. градът е завладян от Филип ІІ, който му дава името Филипополис. В средата на І век след н.е. император Клавдий присъединява Тракия към Римската империя и го преименува на Тримонциум (Трихълмие). Под стария град лежи Римски стадион, чиято северна част е открита и дава представа за размерите му: 180 метра дължина с над 30 000 места. През ІІ-ІІІ век след н.е. Тримонциум е столица на голямата провинция Тракия Романа и има свой сенат. В края на ІV век Тримонциум е включен в границите на Източната Римска империя – Византия. По това време започва заселването на славяните по тези земи. След основаването на Първата българска държава през 681 г. Пловдив е граничен град, който често сменя принадлежността си към България или Византия. През 1364 г. пада под ударите на турското нашествие към Европа. На входната врата към Ориента, градът става важен търговски и занаятчийски център, свързан с Истанбул и Солун, от една страна, и с Виена и Лайпциг, от друга. През 19-ти век Пловдив се превръща в средище на Българското възраждане. След Освобождението през 1878 г. за кратко време Пловдив е столица на обособената провинция Източна Румелия, която след Съединението през 1885 г. става част от обединена България.