Велико Търново

Велико Търново е един от най-древните градове в България. Живописното местоположение и панорамният изглед на града, неговото богато културно и историческо наследство му печелят славата на исторически, културен и туристически център на съвременна България. Според историците, градът е основан през 4 в.пр.н.е. През 1185 г. той става център на българското въстание срещу византийското робство и столица на възстановената Българска държава. Царският дворец е разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора. Царевец е главната българска крепост и най-мощната твърдина по времето на Второто българско царство (1185 - 1393 г.). През този период България не само възвръща старата си слава и блясък от най-добрите години на Първата българска държава, но стъпва на три морета и става най-влиятелната държава в Югоизточна Европа. През периода 15-19 в. Търново е символ на старата българска държавна система и водещ център в борбата за културна независимост. По време на българското Възраждане градът е важен административен, търговски и индустриален център. След Освобождението от турско робство до края на войните от 1912-1913 г. и от 1915-1918г., като историческа столица на България, Търново играе първостепенна роля за политическото, административно и културно оформяне на независима България. През 1879г. България е възстановена за втори път. Именно тогава, Учредителното събрание изготвя Търновската конституция в залата на бившия Турски конак в града. Първото, третото, четвъртото и петото Велико Народно Събрание (съотв. През 1879, 1887, 1893 и 1911г.) се състоят в града.