Преслав

Преславският събор през 893 година утвърждава християнството и старобългарския като официални религия и език на младата българска държава. Съборът отделя българската църква от подчинеността й спрямо византийската, дава мощен тласък на просветните движения, издига за княз на българите Симеон I и премества столицата от Плиска в Преслав. Надпис на древна каменна колона свидетелства за това, че градът е бил създаден от хан Омуртаг, но истинския си разцвет получил по времето на Симеон Велики. Докато по планировката и разположението си Плиска всъщност представлявала военен стан, Велики Преслав бил замислен и строен като типичен средновековен град. Внушителните му руини заемат площ от 3,5 кв.км. Строителите на Преслав изградили за първи път в Европа две концентрични защитни крепостни стени. И до днес ясно личат очертанията на части от крепостния зид, кръглата източна кула, северна и южна порти, дворецът и прилежащите му постройки. Останките на голямата тронна зала и помещенията за обслужване на царете също говорят за изключително великолепие и разкош.