Плиска

В продължение на цели два века от основаването на българската държава през 681 до 893 година Плиска е главното политическо, военно, културно и икономическо средище. Наред с това обаче градът е и сред най-внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Разположена на кръстопът сред обширна хълмиста местност, първата столица на българската държава е била защитена с мощни крепостни стени. Дворецът на хан Крум построен върху 500 кв.м е сред най-забележителните паметници от първия етап.  Изключително мащабното строителство, разгърнато през втория етап от изграждането на Плиска се свързва с името на хан Омуртаг. Сред паметниците на неговото царуване са крепостните стени, т.нар. малък дворец с жилищата за членовете на ханското семейство, новите бани със сложна отоплителна инсталация, два езически храма и изключително пищно декорираната Тронна палата. Третият строителен етап е оставил за историята раннохристиянски култови сгради с внушителни размери. Най-забележителният архитектурен паметник от това време е Голямата базилика. Със своите 2920 кв. м тя била най-голямата християнска църква на Балканския полуостров. Плиска е градът, в който българите са покръстени в християнската вяра. Тук през 886 година княз Борис I e приел учениците на създателите на славянската писменост братята Кирил и Методий.