Самарското знаме

Ушито по поръка на градската Дума на руския град Самара за въстаналия български народ през Априлското въстание от монахините в самарския манастир. Иконата е дело на руския художник Н. Е. Симаков. Връчено е на 3-а опълченска дружина в Плоещ на 6/18.05.1877г. По време на Руско-турската освободителна война турското командване решава да разгроми отряда на Гурко и изпраща срещу него 40-хилядна армия, командвана от Сюлейман паша. Решителните сражения са при Стара Загора на 19(31) юли. Малкият отряд от 3500 руски войници и български опълченци е атакуван от 15-хилядна турска войска. Той търпи тежко поражение и градът е изоставен, а руските и български бойци се изтеглят към Шипченските височини. Стара Загора е опожарена. В боя при Стара Загора за спасяването на Самарското знаме умират няколко знаменосци и командирът на дружината подполковник П. П. Калитин. След Освобождението става знаме на Самоковска №3 пеша дружина до 30.08.1881 г.