145 години от Освобождението на България

На 3 март (19 февруари) 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага края на Руско-турската освободителна война 1877–1878. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Инициатор за създаването на Самостоятелна българска доброволческа войска бил руският ген. Р. А. Фадеев. Българските опълченци проявили особено голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска заедно с руските войници те не позволили на армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България. В края на декември с. г. те взели участие и в боевете при Шипка и Шейново, където била разбита армията на Вейсел паша.
За първи път 3 март се чества през 1880 г. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.