Цар Самуил

Цар Самуил (управлявал 976 – 1014 г.) е един от най- героичните български владетели. Въпреки че е коронован за цар през 997 г., той всъщност поема управлението на държавата още през 976 г., когато неговият предшественик Роман доброволно му предава властта. Макар че не произхождал от знатно семейство, Самуил имал вроден талант да управлява. Много скоро, границите България се разпрострели върху територията на почти целите Балкани, като само малки части от Гърция и Тракия останали под византийски контрол. Цели 15 години, Самуил и византийският император Василий II се подготвяли за решителната битка помежду си, която избухнала през 1002 г. Армията на византийците била по-опитна и успяла да принуди българските войски да се оттеглят във вътрешността на страната. Все пак, с постоянните си военни нападения Самуил се надявал, че ще успее да принуди византийците да седнат на мирната маса. Цели 12 години неговата тактика бранела независимостта на България и не позволявала на Василий да достигне до главните български градове. На 29 юли, 1014 г., обаче, Василий II устроил битка с българската войска в отсъствието на Самуил. Извоювал смазваща победа и пленил и ослепил 14 000 български войници. На всеки 100 оставил по един човек с едно око, за да ги води. Самуил не могъл да понесе вида на осакатената българска войска и починал от сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.