Захари Стоянов

Захари Стоянов (1850, с. Медвен, Бургаска област – 2.09.1889, Париж) е един от организаторите и участник в национално- освободителнoто движение на българския народ. Той е апостол на IV революционен Пловдивски окръг по време на Априлското въстание (1876). След разгрома на въстанието е затворен в Пловдив. Член на окръжния съд в Търново (1880). Настоява за и организира Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). От 1886 е в София. Народен представител в Народното събрание (1886), подпредседател на НС (1887), председател на НС (1888-1889). Meмоарист, биограф и белетрист. Творчеството му се занимава главно с близкото революционно минало. Най-значимото произведение на Захари Стоянов е “Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870 – 1876”. Това е голямата книга от средата на 80-те години на 19 век, разказ за комитетите и въстанията от близкото минало, плод на дългогодишно осмисляне, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията.