190 г. от рождението на Любен Каравелов (1834–1879)

Любен Каравелов (1834–1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф, национален герой, борец за освобождението на България от Османска власт. Роден е на 7 ноември 1834 г. в град Копривщица. Първоначално учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г., Каравелов става ученик на Геров (до 1850 година). В периода 1853 – 1856 година, Каравелов е изпратен в Одрин от баща си да учи за абаджийски чирак, но се връща по-късно отново в родния си град. Прави неуспешни опити да постъпи в турското военно училище, след което предприема пътешествие до Бургас, Шипка и Габрово, където записва народни песни, събира материал за бъдещите си фолклорни и етнографски изследвания. През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война. В началото на 1867 г. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. Заминава за Белград и основава български комитет, който възприема изцяло четническата тактика на Раковски и издава „Прокламация“ до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. Едновременно с издаването на вестник „Независимост“, Каравелов подържа тесни контакти с революционната българска емиграция, с Васил Левски, с който през есента или края на 1869 година полагат основите на революционната организация. На учредителното ѝ събрание в края на април и началото на май 1872 година Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК). След смъртта на Левски се оттегли от ръководните органи на движението. Умира на 21 януари 1879 година от туберкулоза. Богатото му творчество включва творбите: Българи от старо време, Хаджи Ничо, Богатият сиромах, Мамино детенце, Войвода, Хубава си, моя горо... и много други.