Астрономическа обсерватория на Софийския университет "Св. Кл. Охридски"

По инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище (както първоначално се е наричал Университетът), през 1892 г. започва строителството на Астрономическата обсерватория извън пределите на София в непосредствена близост до настоящия басейн “Мария Луиза”. Тогава днешната Борисова градина е пасище на село Слатина, което е достигало до Орлов мост. Старото здание и големият купол са завършени през 1897 г. Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български учен-възрожденец д-р Петър Берон. През 1886 г. племенникът му Стефан Берон я подарява на Българското книжовно дружество, което от своя страна я предоставя на Висшето училище през 1892 г. Зрителната тръба е произведена в Мюнхен през втората половина на ХIХ век от фирмата „Merz“ и е с увеличение около 500 пъти. Това е първият наблюдателен уред, използван за обучението по астрономия. Днес зрителната тръба, заедно с други астрономически уреди от началото на Обсерваторията, са изложени в постоянната експозиция на Националния политехнически музей в София. Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. През първите години от съществуването си нейната основна дейност е образователна. Наблюдения с научна цел са провеждани рядко. Под ръководството на академик Никола Бонев (в периода от 1928 до 1965 г.) се извършва модернизация на обсерваторията до европейско равнище. Разширява се дворното място, построени са нова сграда с аудитория за учебни занятия и тераса за астрономически наблюдения, както и друг по-малък купол. От 1942 г. обсерваторията става със закон Служба за точно време. Тази важна задача тя изпълнява до 1986 г. След дълги години на застой теренът е разчистен, сградите са възстановени. През 2017 г. Обсерваторията стана на 120 години и отвори вратите си за посетители. (Източник: www.phys.uni-sofia.bg/~astro)