Марин Големинов (1908 - 2000)

Марин Големинов е един от най-значимите български композитори. Роден е в Кюстендил на 28 септември 1908 г. Завършил е Държавната музикална академия в София. Следва композиция в Париж („Школа канторум“), при известния френски композитор и педагог Венсан д'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал. След завръщането си в България (1934) става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Последователно е учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател в Музикалната академия от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация. Бил е ректор на Българската държавна консерватория, директор на Софийската народна опера и представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО. Лауреат е на Хердерова награда (1976). Кавалер е на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres). Марин Големинов създава ценни произведения в различните области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и други произведения като оперите: „Ивайло“, "Зографът Захарий“, „Тракийски идоли“, балета: Нестинарка“, „Дъщерята на Калояна“, музикалната приказка „Златната птица“, петструнни квартети, концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър, хорови песни, 2 симфонии. Операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. Умира на 19 февруари 2000 г. в Португалия. (Източник:bg.wikipedia.org)