Издигната е кандидатурата на Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г.

На 20 септември 1916 г. е издигната кандидатурата на „патриарха на българската литература” Иван Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г. Той е номиниран от професор Иван Шишманов. Произведението на Вазов "Под игото" е преведено на шведски език още през 1895 г. от акад. Алфред Йенсен, който бил референт и докладчик на Нобеловия комитет. Като преводач на български произведения той познавал българските творци Иван Вазов и Пейо Яворов, а с Пенчо Славейков поддържал близки отношения. За номинация за 1912 г. за литература председателят на БАН Иван Гешов предлага Иван Вазов, но проф. Иван Шишманов тогава отклонява поканата да напише мотивирано мнение, „преди да сме що-годе сигурни, че предложението ни ще бъде взето във внимание”. През същата година е номиниран Пенчо Славейков, но смъртта му слага край на процедурата по издигането на кандидатурата му. Възможността Иван Вазов да бъде номиниран отново се появява през 1916 г. Тогава застъпникът за Вазов Алфред Йенсен е бил изпратен специално от Нобеловата фондация в България за срещи с представители на БАН и с групата на д-р К. Кръстев. Вазов не получава наградата. Tя е връчена на Карл Густаф Вернер фон Хейденстам, шведски писател и поет, член на Шведската академия. (Снимка: www.nobelprize.org)