Антон Страшимиров

Антон Страшимиров е български писател, драматург, публицист и политик. Роден е на 15 юни 1872 г. във Варна в големия български род Страшимирови от Пиринска Македония. През 1890 – 1894 г. е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност. През 1895 година заминава да учи в Швейцария. След завръщането си в България работи като учител във Видин и в Педагогическото училище в Казанлък. Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански. През 1902 година е народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС). Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. Антон Страшимиров умира във Виена на 7 декември 1937 година. Погребан е в София. Творчеството му включва много разкази, пиеси, повести и романи („Есенни дни“, „Вихър. С шопите към Цариград“,„Хоро“). Автор е на народоведски проучвания, събрани в „Нашият народ“, където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици. (Източник: bg.wikipedia.org)