Празник на Плов­дивския университет “Паисий Хилендарски”

От 1973 г. датата 30 март се отбелязва като празник на най- голямото висше училище в Южна България. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е и вторият по големина ВУЗ в страната, след СУ „Св. Климент Охридски“. С Указ № 264 на Президиума на Народното събрание от 1 юли 1961 г. в Пловдив се открива Висш педагогически институт по природо- математически дисциплини за подготовка на учители по математика, физика, химия и биология. Същия месец министърът на просветата назначава за ректор на новия институт (през първите години е прието названието му ВПМИ – Висш природо-математически институт, а по-късно – официалното ВПИ) професор Живко Ламбрев (прехвърлен от Висшия медицински институт в Пловдив), а за негов заместник – доцент Тодор Василев (от ВИХВП). През 1970 г. за първи път в структурата на Института се обособяват факултети – Факултет по математика (декан доц. Иван Райчинов) и Природонаучен факултет (декан проф. Младен Генчев). На 12 януари 1972 г. излиза Указ № 24 на Държавния съвет, според който ВПИ се преобразува в Пловдивски университет. Първата копка на централната сграда на университета е направена през 1914 г. Сградата официално е открита през 1921 г. за нуждите на Френския колеж „Св. Августин“ и днес в нея се помещават Ректоратът на Пловдивския университет и част от неговите факултети – Филологическият, Физическият, Юридическият и Факултетът по икономически и социални науки. През 1966 г. по предложение на Академичния съвет Народното събрание утвърждава за патрон на ВПИ – Пловдив, първия български възрожденец – Паисий Хилендарски. (Източник: uni- plovdiv.bg)