Александър Малинов

Александър Малинов е български политик. Роден е на 3 май 1867 г. в Пандъкли, Бесарабия. След смъртта на Петко Каравелов през 1903 г. става водач на Демократическата партия. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени, измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на царя. В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 го напуска и преминава в опозиция. Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на XXIII Обикновено Народно събрание (1931 – 1934). В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира на 20 март 1938 г. по време на предизборно събрание в София. (Източник/снимка: wikipedia.org)