Стефан Стамболов (1854 - 1895)

Стефан Стамболов е един от най-величаните и същевременно най-остро критикувани политици в съвременната история на България. Роден e на 12 февруари (нов стил) 1854 г. в Търново. Той навлиза в политиката след Освобождението. Започва кариерата си като борец по време на Възраждането. Учи в Одеската семинария, водач е на потушеното Старозагорско въстание от 1875 г. В първите години след Освобождението, той се хвърля енергично и ентусиазирано в борбата срещу Берлинския договор, във формирането на либералната партия и парламентарните дебати. Решимостта и способността му да различава възможното от невъзможното, го превръщат в един от най-влиятелните и уважавани политици по онова време. Избран е за пръв регент преди избирането на нов монарх в страната. Стамболов е министър-председател на България от 20 август 1887 до 17 май 1894 г. Прави много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект – по негово време е изградена комплексна транспортна мрежа, създадени са много закони, поощряващи селското стопанство. Той осигурява държавна защита на стоките местно производство и подписва благоприятни търговски договори с няколко големи европейски страни. От друга страна, обаче, противниците на Стамболов има за какво да го винят: авторитарно управление, жестоко отношение към политическите му опоненти, преследване на опозицията. Неговата свръхамбициозност в крайна сметка го довежда до сблъсък с не по-малко амбициозния цар Фердинанд и слага край на политическата му кариера. След 1894 г. е подложен на различни унижения и преследвания: отказано му е разрешение да напусне страната, а имуществото му е конфискувано. На 3 юли 1895 г. е нападнат и варварски пребит от група македонци на софийска улица. Умира от раните си три дни по-късно.