 |
Битката при Варна - 10.11.1444г. |
 |
На 10 ноември 1444 г. в битката при Варна, наречена Паметна
битка на народите, кръстоносните войски на полско-унгарския
крал Владислав III и унгарския пълководец Янош Хуняди са
победени от турските войски на султан Мурад II. Битката се води между 20 000 християнска армия и три пъти по-многобройните турски войски на султан Мурад II. В нея участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи, рутени, хървати, саксонци, литовци и кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгени IV. След нея Балканите и Югоизточна Европа падат за векове напред под османо-турска власт. Варненският поход е резултат от образуването на широк антиосмански съюз, чието начало е поставено през 1439 година с Флорентинската уния, поставила византийската църква под върховенството на папата. Към него се присъединяват Венецианската република, Бургундия и Унгария, където папата успява да постигне помирение между наследниците на Албрехт Хабсбург и избрания от аристокрацията за крал Владислав III. В памет на загиналите в битката в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове. През 1935 г. е построен символичен мавзолей на краля, а през 1964 г.с построяването на музейна сграда е изграден мемориалният комплекс “Парк-музей Владислав Варненчик”. (Снимка:bg.wikipedia.org)
|