Димитър Петков (1858 - 1907)

Димитър Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Роден е на 2 ноември 1858 г. в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II. При управлението на Стефан Стамболов Петков е кмет на София (1888 – 1893), председател на парламента (1892 – 1893) и член на правителството (1893 – 1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание. Като кмет на София убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците. С развитието на градската инфраструктура по изричното му разпореждане са разрушени безвъзвратно 6 средновековни църкви със стенописи. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903 – 1906). Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). На 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. (Снимка:bg.wikipedia.org)