Йосиф Ковачев (1839 - 1898)

Йосиф Антонов Ковачев е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество. Роден е на 14 януари 1839 година в българския град Щип (днес Република Македония). Йосиф Ковачев завършва Духовната семинария в Белград, а след това Киевската духовна семинария. Завръща в България и до Освобождението учителства в Габрово , откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхад паша. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище. Книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“ е първият български учебник по педагогика. Автор е и на редица други педагогически помагала и учебници – „Буквар по нагледната и гласна метода“, „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ и др. Избран е за народен представител в Учредителното събрание в 1879 година. След това е избран за председател на Губернския съвет в София. В 1880 година е избран за депутат в Първото Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия. Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880 – 1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886 – 1887). От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). Умира на 31 октомври 1898 г. в София. Той и съпругата му Екатерина Ковачева са завещали над 1,200,000 лева за български народопросветни цели. (Снимка:bg.wikipedia.org)