Никола Обретенов (1849 -1939)

Никола Обретенов е роден на 28 май 1849 г. в град Русе в семейството на Тихо и Тонка Обретенови. Бунтовническата дейност на Никола започнала още в ученическите му години, когато през 1863-та участвал в изгонването на гръцкия владика Синесий от Русе. Включва се в работата на Българския централен революционен комитет през 1871 година. През 1875 година участва активно в организирането и провеждането на Старозагорското въстание, което се проваля. Той успял да избяга в Румъния и се захванал да помага за организацията на Априлското въстание. По-ранното обявяване на въстанието заварило Никола Обретенов в Румъния, който набавял оръжие за хората си. На 17 май 1876 г. заедно с четата, водена от Христо Ботев, слиза от парахода „Радецки“ на Козлодуйския бряг. Участва във всички битки на четата. Станал непосредствен свидетел на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г. След залавянето си е заточен в крепостта Сен Жан Д'Акр. Освободен по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор през 1878 г. се завръща в България. Никола Обретенов активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, а по-късно в народнолибералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. Навършил 90-годишна възраст, умира на 10 октомври 1939 г. в Русе, няколко дни преди официалното честване на юбилея му от русенското гражданство. (Снимка:bg.wikipedia.org)