Рачо Стоянов (1883 -1951)

Рачо Стоянов е роден на 7 октомври 1883 г. в гр. Дряново в семейството на занаятчия. Учи в Априловската гимназия в Габрово до 1902 г. 20-годишен се мести във Варна, където работи като чиновник и участва в театрална група. Работил е като коректор във вестник “Ден“ (1904-1910), библиотекар в Народното събрание(1910-1914) и в БАН (1914-1926), журналист в редакциите на вестниците “Мир“, „Македония“ и „Знаме“. Член на СБП.Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. “Летописи“ - разказа „Човекът“. Сътрудничи на списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Съвременник“, на вестниците „Ден“, „Македония“, „Литературен глас“ и „Литературен фронт“. Първият му сборник „Разкази“ (1909) e посрещнат добре от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му „Майстори“, написана през 1922 г. Тя разказва за сблъсъка между традиционалиста Найден и новатора Живко, които се борят не само за надмощие в резбарския занаят, а и за сърцето на красивата Милкана. Драмата е поставяна и в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта „Майка Магдалина“, наградена от БАН. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език. Рачо Стоянов умира на 12 януари 1951 г. в София. На него са кръстени Професионалната гимназия по икономика в Дряново и Драматичен театър-Габрово. През 1986 г. е учредена Национална литературна награда „Рачо Стоянов“, която се присъжда на творци, които имат изключителни заслуги за развитието на българската култура.(Снимка: old.duma.bg)