Първите парламентарни избори в България

Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори в Княжество България за избор на нови народни представители. В тях участват двете водещи политически сили в България – Либералната и Консервативната партия. На 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от първото обикновено народно събрание на Българското княжество се събират в София. Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът възлага на лидера на мнозинството да състави правителство. Недоволен от развоя на изборите той се обръща към император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Петербург не се съгласява и князът предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича мисията на неуспех. В крайна сметка преговорите завършват без резултат и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и съставя правителство, начело с митрополит Климент, в което отново ръководна роля имат консерваторите. Първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица. През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са селектирани със зърна от двете земеделски култури. Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Дори чиновниците трудно четат и пишат. Ето защо строителите на младото княжество се обръщат към Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласоподаването. После изсипвали събраното и броели резултата. Печелил онзи с най-много боб в шлема. Добавено е и гласуването с царевица с отрицателен знак, за да е пределно ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда. С по един чувал фасул са избрани 92 депутати. Освен тях има още три вида представители: 12 по звание, 106 членове на висши инстанции и 19 назначени от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. (Снимка: сп. Наука)