Цар Фердинанд I (1861 - 1948)

Фердинанд Български (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски) е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена в семейството на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. На 7 юли 1887 г. Великото народно събрание избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България Фердинанд I е обявен за цар на Българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. След избухването на Първата световна война под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (цар Борис III) и напуска страната. Умира в град Кобург, Германия през 1948 г. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал. В момента дървеният ковчег с останките на царя е положен в криптата на църквата „Св. Августин” в Кобург. (Снимка: bg.wikipedia.org)