Еньовден

На 24 юни българите празнуват Еньовден. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. На Еньовден слънцето "играе", "трепти" при изгрев; от този ден тръгва към зима. Вярва се, че до Еньовден билките и тревите придобиват целебна сила. Затова била най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Магьосниците пък шетали по поляните и търсели онези коренчета, дето като ги кипнели в котлето, събирали влюбени или ги разделяли. Има и задължителни обичаи - на Еньовден всеки трябва да се изкъпе обредно, за да си идат и лошите болести. Прави се и Еньовски венец от билки през който хората се провират за здраве. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина. Половинката е за онази болест, за която няма цяр. Веселият празник се запомня и обичая Еньова буля. Булята е момиченце- изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. Като християнски празник Еньовден се свързва с рождението на св. Йоан Кръстител.