Българското участие в надпреварата за Южния полюс

През 1878 г. в Копривщица се ражда четвъртият син на Иван Душков - Александър. Александър Геров се пада племенник на известния възрожденец Найден Геров. Учи във френския колеж в Пловдив и там покрай другите науки се влюбва в романите на Майн Рид и Жул Верн. В началото на миналия век е изпратен в чужбина да учи търговия. Александър обаче решава, че улегналият и еднообразен живот не е за него и избира пътя на авантюриста. През 1902 г. той участва в експедиция в Амазония. След като живее в Чили, ЮАР и Австралия, се запознава с Робърт Скот. Английският офицер му разказва за експедицията си до Южния Полюс и Александър решава да участва в нея. За да бъде приет за единственото свободно място като водач на кучешки впряг, той използва дипломата по ветеринарна медицина на брат си Димитър. Поради това в аналите на експедицията той остава с неговото име. На 29 ноември 1910 г. корабът Тера нова тръгва към Антарктида от новозеландското пристанище Порт Чалмърс. На 1 януари 1911 г. акостира край ледника Рос. След изграждането на базовия лагер група от 13 души, в която е и Геров, тръгва навътре в ледения континент да прави голям продоволствен лагер. На 18 януари 1912 г. Робърт Скот заедно с още четирима души, достига най-сетне Южния полюс. През това време Чери Жерард и Александър Геров чакат в последния лагер. Когато достига крайната цел, Скот разбира, че полюсът е бил покорен месец по-рано от конкурента му Амундсен. На връщане петимата са застигнати от неочаквана за сезона буря и намират смъртта си. По-късно Александър Геров и още няколко души ги намират. Впоследствие те изграждат гроба на Скот от две шейни. В чест на участието на Александър Геров в експедицията, малък връх в Антарктида е наречен на негово име от заместника на Робърт Скот – Присли. След края на експедицията българинът живее в Нова Зеландия, а после и в Япония, където загива в началото на 30-те години.