Вълчитрънско златно съкровище

Вълчитрънското съкровище е най-голямото златно съкровище в древния свят. Открито е случайно на 18 декември 1924 г. край село Вълчитрън, Плевенско. Смята се, че е изработено в края на Бронзовата епоха (около XV – XIII в. пр.Хр.) от чисто, самородно злато. Тежи 12 килограма и половина и е използвано както за ритуални, така и за битови нужди. Най-големият му съд е кантарасовиден, служел е за смесване на виното, тежи 4,5 килограма и побира повече от 10 литра. Един странен съд му партнира. Той се състои от три листовидни легенчета, свързани с тръбички, които ги превръщат в скачени съдове. Вероятно във всяко от тях е наливана определена течност, която се е смесвала с другите две и така през главната тръбичка е наливана в големия съд. Няма никакво съмнение каква е била основната течност - вино. Дали останалите са вода и някакви подобрители с определен аромат, можем само да гадаем. С голям черпак са загребвали от кантарасовидния съд и са наливали в три малко чашки с по една дръжка. Има две други важни особености, свързани със съкровището. Едната произтича от материала – златото е най-проводимият метал. В момента на изливането той отнема топлината и течността става ледено студена. Жреците или просто домакините са смайвали гостите си с чудодейното въздействие на жълтия метал. Гостите или участниците в церемониите са били изумявани и от друго. Виночерпците безпогрешно са разбирали кога чашите са оставали празни и са бързали да ги напълнят - ексцентрично разположените дръжки са измествали центъра на тежестта, съдчетата, останали без течност, са полягали по масите и за посветените е било ясно, че трябва отново да бъдат напълнени. В момента съкровището се съхранява в Националния археологически музей в София.