Кузман Шапкарев (1834 - 1909)

Кузман Шапкарев е роден на 1 февруари 1834 г. в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля. Основава мъжка и девическа гимназия в Солун. След 1883 г. заживява в България, където работи като нотариус в Окръжния съд в Сливен и Стара Загора и мирови съдия във Враца и Ботевград. Под влияние на вуйчо си Янаки Стрезов и Димитър Миладинов, Кузман Шапкарев започва да издирва и събира народни умотворения. Публикува историко-етнографски описания, подготвя речник, обнародва статии по езикови въпроси, сътрудничи с дописки на цариградски издания и на "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Най-значителният му труд е сборникът "Български народни умотворения" (ч. I - III, 1891 - 1894), който съдържа 1 300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. От 1900 г. е член на Българското книжовно дружество (сега БАН). Отличен е с орден "За гражданска заслуга" - V степен. Кузман Шапкарев умира в София на 18.03.1909 г.