Откриване на Учредителното събрание

На 10 февруари 1879 г. се открива Учредителното събрание във Велико Търново. То е свикано въз основа на Берлинския договор, в състав от 229 депутати: 117 представители на изборните административни и съдебни съвети, 88 избрани и 24 депутати - назначени от княз Дондуков. За председател е избран митрополит Антим I Видински, а за заместник председатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов. Представители от Македония, Одринска Тракия и Източна Румелия участват в едномесечните частни заседания на депутатите по въпроса за националното обединение. Учредителното събрание продължава работа до 16 април 1879 г. и поставя началото на парламентарния живот в освободена България. Вместо предписания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители в Учредителното събрание изработват Търновската конституция и я подписват единодушно на 16 април 1879 г. Тя включва 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като наследствена и конституционна монархия, с народно представителство, като Народното събрание се дели на велико и обикновено.