Брой 1676, 28.04.2006 г.
Изпратете
Вашия
коментар



Ст.н.с. Иван Тодоров – доктор по икономика
Деница Тодорова – магистър по финанси, магистър по информатика

ДЕНЕЛ ЕООД     www.denel.dir.bg        denel@gbg.bg

Съдържание:
Въведение
1. Растеж и създаване на стойност
2. Инвестиран капитал
3. Устойчив растеж
4. Устойчиво функциониране
5. Фактически и устойчив растеж
6. Управление на растежа
Заключение
Приложение 1: Пример


В  дългосрочен план растежът на компанията се измерва с нарастването на стойността на акционерния (собствения) капитал на компанията. Растежът  създава нарастваща, добавена стойност за акционерите, с което се увеличават възможностите за получаване на текущи доходи (дивиденти) и реализиране на капиталова печалба. Растежът, ориентиран към създаване на стойност (value – building growth) предполага баланс между нарастването на приходите и доходността (възвращаемостта) на акционерния капитал.

Стойността на собствения капитал на компанията има три измерения – балансова (Book Value), пазарна (Market Value) и фундаментална (Intrinsic Value). В дългосрочен аспект пазарната стойност се предопределя от фундаменталната стойност на капитала. Фундаменталната стойност е прогнозна стойност. Тя се основава на бъдещите дисконтирани парични потоци.

Факторите които  обуславят нарастването на паричните потоци в дългосрочен план  са растежът на компанията  и възвращаемостта на собствения и инвестирания капитал. Използват се различни индикатори за анализ и оценка на растежа на компанията – ръст на приходите, доходите и активите, тенденциите в изменението на нормата на реинвестиране, измененията в  съотношението между собствения и привлечен капитал, сравнения на равнището на устойчив растеж на компанията с отрасъла и аналогични компании и др.

Устойчив растеж е максималният растеж, който компанията може да постигне без да променя оперативната и финансовата си дейност.

Нормата на устойчив растеж (Sustainable Growth Rate – SGR), който е постигнат или който компанията  се стреми да поддържа  се определя по следния начин:

SGR = ROE x PRR,
където:
ROE (Return on Equity) – възвращаемост на собствения капитал;
PRR (Profit Retention Rate) - частта от нетния доход (печалба), която се реинвестира.

Традиционният подход за определяне на постигнатото равнище на възвращаемост представлява отношение между нетния доход и балансовата стойност на собствения капитал.

Значително по-големи аналитични възможности, в т.ч. и повече възможности за междуфирмени сравнения, дава т.нар. DuPont model, който разграничава факторите, определящи равнището на възвращаемост и степента на тяхното влияние. Съгласно посочения модел доходността от собствения капитал (ROE) може да бъде представена като произведение от три фактора: Ливъридж (LEV) х Обръщаемост на инвестирания капитал (TCT) х Маржин на нетната печалба (NPM).

LEV  = Общо инвестиран капитал / Собствен капитал
TCT = Нетни приходи / Общо инвестиран капитал
NPM = Нетен доход / Нетни приходи

SGR = ROE x PRR = LEV x TCT x NPM x PRR

Основните характеристики на оперативната и финансовата дейност (LEV, TCT, NPM) създават условия за растеж  и детерминират максималния (устойчивия) растеж на компанията. Ако условията се променят се променя и равнището на устойчив растеж.

Периодът през който оперативните и финансови характеристики остават постоянни се определя като период на устойчиво функциониране на компанията. През този период растежът на паричните потоци не може да бъде по-висок от устойчивия растеж.  

За по-голямата част от компаниите растежът е императив, а не алтернатива.  Нито една компания, обаче,  не може да расте или да поддържа висок растеж  неограничено. На определен етап всяка компания се стреми да постигне финансова стабилност, по-ниско равнище на растеж, но по-добър кредитен рейтинг, да поддържа стабилна цена на акциите, да концентрира повече управленски действия върху контрола на разходите, отколкото върху стратегиите за растеж.

Компанията, чиято цел е да увеличи растежа, има различни начини на действие:
  • да използва повече привлечени средства за да повиши ливъриджа (LEV);
  • да използва по-интензивно съществуващите активи за да повиши обръщаемостта на инвестирания капитал (TCT);
  • да намали разходите за да повиши оперативния доход и маржина на нетната печалба (NPM);
  • да промени дивидентната политика за да увеличи частта от печалбата, която остава в компанията за реинвестиране (PRR);
  • да използва различни комбинации от посочените действия.
Постигането на определено равнище на растеж и контролът върху растежа  са управленски проблеми, чието решаване предполага правилна оценка на възможностите и балансирано използване на потенциала за растеж. Този потенциал зависи както от възможностите и желанието за реинвестиране, така и от редица други бизнес фактори, които генерират потенциал за растеж – развитието на качеството на продуктите и услугите, повишаването на степента на удовлетворяване на изискванията на клиентите, иновациите и ефективността на оперативното (текущото) функциониране, цената на привлечените финансови ресурси и др.

Пълният текст може да бъде намерен на следния адрес:
http://www.denel.dir.bg/SustainableGrowthRate.pdf

Устойчив растеж в секторите на реалната икономика
http://www.denel.dir.bg/IndustriesSGR.pdf

Устойчив растеж на публичните компании от реалната икономика
http://www.denel.dir.bg/PublicCompaniesSGR.pdf