Само за периода юли – декември 2023 г. Народното събрание е приело 51 закона за изменение и допълнение, които реално изменят и допълват 43 закона. Това става ясно от представените данни от сп.„Юридически барометър“. В рамките на шестмесечието 79% от съответните закони са променяни повече от веднъж – 34 от 43 закона. Това е най-високият процент на изменения за последните 12 години, показва анализът. Лидери по брой изменения е Законът за акцизите и данъчните складове – със седем изменения и допълнения, посочи ръководителят на екипа на „Юридически барометър“ проф. Даниел Вълчев. По пет пъти са изменени и допълнени Кодексът за застраховането, Законът за съдебната власт, Законът за здравето, Законът за здравното осигуряване, Законът за обществените поръчки, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Законът за корпоративното подоходно облагане. Още пет закона са изменени и допълнени по четири пъти в рамките на шестмесечието.

През 2023 г. в България са сключени рекордните 1 914 договора за ИТ хардуер, софтуер и услуги по Закона за Обществените Поръчки (ЗОП), на обща стойност 533.1 млн. лв. [0.3% от БВП], според 24-тото поредно годишно изследване на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. В Топ10 класацията на възложителите за 2023 година по изразходвани суми, лидера е нов и влизат пет нови участници - две министерства, Централната Избирателна Комисия, Прокуратурата на РБ и една частна компания. В Топ10 класацията на изпълнителите за 2023 година по спечелени суми влизат три нови компании, първото място е вече с ново име, а лидера печели близо 50 милиона лева. Като най-големи възложители на ИТ обществени поръчки в България за 2023 остават държавните и общински органи, следвани от бизнеса, образованието и здравеопазването. Разходите на държавните и общински ведомства, ангажирани пряко или косвено с електронно управление са общо за 3.306 милиарда лева [$1.996B] направени в 8, 827 договори за общо 24 години.

CETIN България, сестринското дружество на Yettel България, специализирано в изграждането на телекомуникационна инфраструктура, стартира проект за 5G коридор между София и Сърбия на обща стойност 13 млн. лв., 5G Balkans ще помогне за подобряването на оптичната свързаност по транспортния коридор между двете съседни държави. Целта на проекта е да помогне за подобряване на мобилността и свързаността в региона, както и да посрещне задължителните изисквания, на които се опират автономните автомобили. Освен CETIN България, партньори по него са CETIN в Сърбия и Технически университет – София, а Yettel България и Yettel в Сърбия са асоциирани партньори. Идеята на т.нар. 5G коридори е да помогнат за проправянето на пътя към свързаната и автоматизирана мобилност (CAM) или накратко – към самоуправляващите се коли. Част от тези CAM технологии са и услугите за безопасност, независимо дали става въпрос за автомобилен, железопътен, вътрешен воден или мултимодален транспорт. В рамките на проекта CETIN България ще надгради съществуващата отсечка от оптичното си трасе в София и ще изгради около 100 км нова високоскоростна фиксирана свързаност от София до Калотина. CETIN в Сърбия ще работи по отсечката Калотина – Димитровград в Сърбия, като ще свърже изградени базови станции към съществуващата си високоскоростна оптичната мрежа. Ролята на Технически университет София е да извърши независими измервания и анализи по изграденото и надградено трасе София – Калотина, включително на параметрите и потенциалните смущения в честотите, предназначени за бъдещи приложения, свързани с пътната безопасност. 5G коридорът към със Сърбия се очаква да бъде завършен до края на 2026 г. 5G Balkans на CETIN е част от втората вълна от проекти за финансиране от ЕС на инфраструктурите на 5G коридорите. В рамките на първата вълна от проекти за 5G коридори бе избран проекта на А1 България за изграждане на инфраструктура по протежение на трансграничния участък между Гърция и България.

„Топлофикация София“ е пропуснала възможността да спести 200 млн. лв. разходи от квотите си за въглеродни емисии през последните шест години. Общинското дружество е сключвало договори с неизгодни клаузи с търговци на емисии и е купувало квоти на цени, които са значително по-високи от пазарните. Това са обобщените изводи от експертен анализ на публични данни за 2019-2024 г., изготвен за „Грийнпийс“ – България. Изчисленията показват, че през разглеждания период е било възможно спестяване на разходи за квоти в размер на 20–30 млн. лв. годишно, ако търговията с квоти е била управлявана адекватно. През 2019 г.влиза в сила договорът между „Топлофикация София“ и търговския посредник „Гранд Кепитал“, който предвижда, от една страна, възнаграждение за посредника в размер на 0.50 евро за всяка закупена квота. От друга страна, предвижда и фиксирана цена за закупуване на квотите въглеродни емисии от 28.50 евро/тон. Към момента на сключването на договора обаче прогнозните цени за емисии са значително по-ниски, като за 2019 г. те са 23 евро/тон, а за 2020 г. – 25 евро/тон. Плащайки възнаграждение на посредника, клиентът „Топлофикация София“ следва да очаква да получи оптимално изгодна цена в оптимално изгоден момент като услуга от посредника. Чрез фиксирането на цена, и то значително по-висока от прогнозните цени, от сделката се облагодетелства посредникът за сметка на клиента, като практически получава двойно възнаграждение. За 2020 г. близо 34% от квотите са на стойност 29.70 евро/тон, 4.24% са поръчани за 27.75 евро/тон, а останалите над 60% струват между 44 и 45 евро/тон. Доколкото пазарните цени на квотите не се доближават до тези стойности в нито един момент през 2020 г., може да се направи обосновано заключение, че тези цени са фиксирани и най-вероятно са заложени в договора с „Гранд Кепитал“. Те са платени в значителен ущърб на „Топлофикация София“, тъй като най-високата цена на годишните фючърси за 2020 г. е била 33 евро/тон. Според заключението на Комисията по ревизия предварително фиксираната цена в договора е значително по-висока от текущата цена на квотите на датите, когато посредникът е осъществил борсовите сделки. Именно така посредникът печели 9,2 млн. лв. от сделката за емисиите на „Топлофикация София“, в допълнение на комисионата от 800 000 лв. за всяка закупена квота.

Българската верига "Фантастико" започна строителство на нов търговски комплекс в столичния квартал "Орландовци", който по план трябва да заработи в края на тази година. Инвестицията в него е за над 23 млн. лв. и ще разкрие нови 100 работни места. Обектът се намира на ъгъла между улиците "Каменоделска" и "Малашевска". Строителството е върху собствен имот с 14 142 кв.м площ. Компанията е купила два имота, за да реализира проекта. Единият, незастроен имот, е бил част от Месокомбинат "Родопа", а другият имот не е бил част от месокомбината. През декември 2023 г. "Фантастико груп" е купила парцел почти 2.3 декара на "Каменоделска" от "Бултравел лизинг ко", която е свързана с Людмил Стойков. Тук посоченият материален интерес е едва 300 хил. лв. 11.7 декара на ул. "Малашевска" през декември 2022 г. са прехвърлени от свързаното "Европа ВН" към "Фантастико груп", и още 2.4 декара от "Пикси-БГ лизинг" при цена от 2.7 млн. лв. В голямата сделка за почти 12 декара продавач през юни 2022 г. е отново "Бултравел лизинг ко", а посочената цена е 8 млн. лв. Накратко, инвестицията само в земята е около 11 млн. лв. Търговският център ще бъде разположен върху 4707 кв. метра разгъната застроена площ, като 1292 кв. метра ще се отдават под наем - на магазини за бърза мода, аптека, станция за куриерски услуги, каса за заплащане на битови сметки, застрахователен брокер. Главен изпълнител на обекта е "АТ Инженеринг 2000". В следващите дни ще приключи реновирането на емблематичния първи магазин на веригата, който се намира на ул. "Оборище" 72 в столицата. В края на май тази година ще заработи разширената логистична база в гр. Елин Пелин, която се намира непосредствено до вече съществуващите фирмени складове. Инвестицията в съоръжението, което се разпростира върху над 36 000 кв. метра площ, е 36 млн. лева. С отварянето му компанията ще разкрие около 70 нови работни места. Новоизградената част от логистичния хъб на "Фантастико" ще разполага с 27 хидравлични рампи, а обработваните дневни количества стоки ще се увеличат с между 150 и 200 тона дневно. Логистичната база ще разполага и с фотоволтаична инсталация с мощност 980 kWp. До края на годината трябва да приключи и изграждането на супермаркет "Фантастико" в столичния кв. "Левски Г" на бул. "Владимир Вазов", в близост до новострояща се метростанция. Търговският обект ще бъде с 5088 кв.м разгъната застроена площ, а инвестицията в него е близо 19 млн. лв. Освен супермаркет и там ще има наематели - застрахователен брокер, зоомагазин, аптека, каса за битови сметки, станция за куриерски услуги. Главен изпълнител на проекта е "Бараж груп". "Фантастико груп" е българска семейна компания, която притежава 45 супермаркета на територията на София, Банкя, Елин Пелин, Перник, Кюстендил и Ботевград. Групата "Фантастико" (която включва "Европа ВН", "Евро харт", "Винтерко БГ", "Ван холдинг", ЕТ "Валери Николов", "Юнисейф", "Дар ГН") има приходи 827 млн. лева за 2022 г.

Германската компания за производство на термопомпи Envola, иска да вложи 50 млн. евро в завод в Бургас. Производството е предвидено на територията на Индустриален парк Бургас – Фаза 2. След пускането на пълния капацитет на предприятието в него ще работят 200 души. В момента инвеститорът подготвя документи, с които да кандидатства пред Българската агенция за инвестиции (БАИ) за сертификат за инвестиция „Клас А“. Envola е финансирана от Европейския съюз по програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Тя разработва и произвежда високоефективни и напълно интегрирани системи за отопление, охлаждане, вентилация и подгряване на вода с термопомпи. Компанията намира техническото решение за извеждане на климатичните и въздушните термопомпи на следващото ниво на висока ефективност. Със системата, наречена Venticer HVAC, потреблението на енергия може да бъде значително намалено – с до 50% за охлаждане и с до 30% за отопление, в сравнение с най-добрите налични продукти. Новата термопомпена технология интегрира необходимата вентилационна система в същия процес на термопомпа.

В Габрово предстои да бъде открит ритейл парк с обща застроен площ 4076 кв. метра. Той ще включва шест търговски обекта и паркинг, който ще бъде полуподземен. Инвеститор в проекта е българската компания „Габрово Ритейл парк“ ООД. Тя е регистрирана през 2022 г., а нейни управители са Владимир Йорданов Ангелов и Светослав Росимиров Матеев. Очаква се комплексът да отвори врати през настоящата година. Предвидено е търговските обекти да са с различна големина и конфигурация – с площ от 131 до 1174 кв. м. Предвижда се и изграждане на полусутеренно ниво за паркинг.

Основният капитал на „Бианор холдинг“ АД е увеличен на 12 290 133 лв, разпределени в 12 290 133 броя обикновени безналични акции с право на глас и с номинална стойност от 1 (един) лев всяка. Решението, съгласно което капиталът на компанията се увеличава от 6 875 514 лева до 12 290 133 лева, беше прието от Съвета на директорите на дружеството на 14 декември 2023 г. В средата на април компанията обяви, че успешно е приключила процедурата по увеличение на капитала, като са набрани 20 млн. лв. от инвеститорите. По време на процедурата са записани 5 414 619 нови акции от предложените 5 482 813, или почти 99% от предложените нови акции на „Бианор Холдинг“. В последната година акциите на „Бианор Холдинг“ поскъпват със 75%, а пазарната капитализация на дружеството достига над 36 млн. лева.

На 23.04.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 31.03.2024г. (на индивидуална основа).

Съотношението държавен дълг към Брутния вътрешен продукт (БВП) в еврозоната през последното тримесечие на 2023 г. се е понижил до 88,6% от 90,8% година по-рано. Като цяло в Европейския съюз съотношението на дълга към БВП намалява до 81,7% от 83,4% през 2022 г., показват публикуваните данни на Евростат. В края на последното тримесечие на миналата година, най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Естония (19,6 на сто), България (23,1 на сто), Люксембург (25,7 на сто) и Дания (29,3 на сто). Най-високо съотношение - държавен дълг към БВП в края 2023 г., е регистрирано в Гърция (161,9 на сто), Италия (137,3 на сто), Франция (110,6 на сто), Испания (107,7 на сто) и Белгия (105,2 на сто). За България държавният дълг в края на 2023 г. се повиши слабо до 23,1% от БВП спрямо 22,6% от БВП година по-рано, но въпреки това нашата страна остава втората в ЕС с най-ниски нива на дълга, като е изпреварена единствено от Естония. В същото време държавният дълг в България се е повишил най-силно през последното тримесечие на 2023 г. спрямо три месеца по-рано, нараствайки с 2,1 процентни пункта спрямо третото тримесечие. Спрямо година по-рано българският дълг се е увеличил в края на 2023 г. с 0,5 процентни пункта, като по-солидно нарастване на дълга е отчетено в шест други страни членки на ЕС. Спрямо третото тримесечие, в края на м.г. 10 страни от ЕС отчитат повишение на съотношението на държавния дълг към БВП. С най-голямо повишение по този показател е България (+2,1 процентни пункта), следвана от Латвия (+1,6 процентни пункта), Финландия (+1,5 процентни пункта), Естония (+1,4 процентни пункта), Швеция (+1,2 процентни пункта) и Полша (+1 процентен пункт). Най-голямо понижение на съотношението държавен дълг към БВП сред страните от ЕС през този период е регистрирано в Португалия (-8,4 процентни пункта), Гърция (-3,7 процентни пункта), Словения (-2,6 процентни пункта), Белгия (-2,4 процентни пункта), Словакия (-2,3 процентни пункта) и Испания (-2,1 процентни пункта). През 2023 г. бюджетният дефицит общо в рамките на ЕС се е увеличил слабо до 3,5% от БВП спрямо 3,4% през 2022 г., а в еврозоната се е понижил от 3,7% до 3,6% . В България бюджетният дефицит се свива по-рязко през последното тримесечие на 2023 г. до 1,9% от БВП спрямо 2,9% от БВП година по-рано. Едва три страни членки отбелязаха в края на миналата година бюджетен излишък: Кипър (3,1% от БВП), Дания (3,1%), Ирландия (1,7%) и Португалия (1,2%). Само други шест членки на ЕС отчитат по-малки дефицити от българския: Нидерландия (дефицит в размер на 0,3% от БВП), Швеция (дефицит от 0,6%), Хърватия (-0,7%), Литва (-0,8%), Люксембург (-1,3%), Гърция (-1,6%). Най-големи бюджетни дефицити в края на миналата година пък са отчетени в Италия (7,4% от БВП), Унгария (6,7%) и Румъния (6,6%).

Японският автомобилостроител "Хонда" (Honda) е решил да изгради следващия си завод за електрически превозни средства в Източна Канада. Проектът е оценен на няколко милиарда долара, съобщи канадски правителствен източник пред АФП. Споразумението трябва да бъде обявено в четвъртък, 25 април, според същия източник. То е било сключено с канадското федерално правителство, но и с провинция Онтарио, където ще бъде разположен заводът. Както правителството на Канада, така и провинцията ще допринесат с финансова подкрепа за проекта. Без да предоставя подробности, министърът на провинция Онтарио Дъг Форд приветства плановете на "Хонда" в началото на седмицата.  "Сключихме ново споразумение. Става дума за най-важното споразумение в историята на Канада. Ще е два пъти по-важно от това с "Фолксваген" (Volkswagen), което се оценява на 7 милиарда канадски долара", заяви той в в реч в Торонто.  През януари, когато се спомена за първи път за споразумението с "Хонда" в японските медии, всекидневникът "Никей" обяви, че става дума за най-големите инвестиции на автомобилостроител в страната, или обща инвестиция от около 14 милиарда канадски долара. Този завод на "Хонда", който ще бъде построен в Алистън, на час път от Торонто, ще е третият за електрически превозни средства в Онтарио, след тези на "Фолксваген" (Volkswagen) и на "Стелантис" (Stellantis) в Уиндзор. Канада положи значителни усилия, за да привлече компаниите в сектора на електрическите превозни средства, насърчавайки ги чрез данъчни стимули, чиста енергия и редица стъпки за осигуряване на редки минерали. Във федералния си бюджет, обявен миналата седмица, правителството на Джъстин Трюдо въведе нов данъчен кредит за бизнеса, предоставяйки отстъпка от 10 на сто върху разходите за строителство на нови жилища, използвани в ключови сегменти на веригата за доставки на електрически превозни средства. През 2021 година "Хонда" си постави за цел изцяло да електрифицира гамата си от автомобили до 2040 година, като компанията предвижда колосални инвестиции, за да я постигне.

“Пътят на развитието” е проект, който ще осигури бързи транспортни връзки между Европа и Азия през турска територия, заяви министърът на транспорта и инфраструктурата на Турция Абдулкадир Уралоглу. Меморандумът беше подписан между Турция, Ирак, Катар и Обединените арабски емирства. Т.нар. “Път за развитие" е на стойност 17 милиарда долара. Проектът за 1200-километрово железопътно и шосейно трасе има за цел да превърне Ирак в транзитен център, свързващ Азия и Европа с връзка между иракското пристанище Гранд Ал-Фау и Турция. Чрез проекта "Пътят на развитието" ще осигурим непрекъснат достъп до всяка страна в Европа по шосе и жп линии от пристанище Гранд Ал-Фау (Ирак) до Лондон.